С Били си имахме индиански имена – тя беше СПОКОЕН УМ, а аз ПОДСКАЧАЩА ЕМОЦИЯ.

Нарекох Били СПОКОЕН УМ, защото винаги съм я асоциирала със спокойствие, благост и смирение. Тя така и ми въздействаше – тихо и успокояващо. Гласът и.

Докато бяхме деца, Били беше тиха, плахо се усмихваше, много умна и дяволита. Обичана и обгрижвана от майка си – баща и мисля, че съм го виждала само веднъж за 6-те години, през които бяхме близки приятелки, стояхме на един чин и както ми припомни тя, сме спортували заедно. Имаше много сладко и пухкаво черно-бяло кученце, което използваше краката ми за пешеходна пътека. Още тогава усещах и виждах амбицията в нея да стигне далеч и да постигне големи цели. Сякаш това училище и този квартал бяха тесни за нея.

Пътя ни се раздели, когато всяка постъпи в желаното училище след 7 клас – тогава нямаше мобилни телефони и социални мрежи. Даже не всеки имаше домашен телефон.

Оказах се права в усещането си за Били, когато се открихме години по-късно в социалната мрежа.

И така, докато тя не се премести отново във Варна със семейството си. Аз предложих да направим нещо заедно, тя нахвърли идеи и….останалото вече го знаете, ако сте чели представянията ни тук.

През тази една година порасналите Били и Катя се опознаха отново – на пръв поглед толкова различни, но само на пръв. Ние двечките си знаем какво ни свързва.

През годините, Били е показала, че за нейните желания и цели няма граници.

Срещнах една млада, успешна, разнолика, смела до безумие жена. Експериментатор, предизвикател, тестваща границите си до където желанието и стигне. Знаеща много, можеща много. Надграждаща постигнатото. Не обичаща да скучае. Но търсеща хармония и баланс около и вътре в себе си.

Нормално, хората работят най-много по 2-3 проекта едновременно. Били 4-5! Ако сте говорили с нея в сряда, до петък-събота тя ще е добавила в графика си още един. Лудо момиче!

Безспирен извор на идеи и вдъхновение. 

Търсен и уважаван човек, професионалист и приятел.

Работеше нон-стоп и пътуваше нон-стоп, за да усеща, че е жива, че може, че иска.

Поддържаше извънземно темпо. Казвах и, че не е от този свят.

Но живота ме е научил да не вярвам на обвивката, а да опознавам човека пласт след пласт, докато стигна до сърцевината. Докато докосна сърцето му. Едва тогава мога да кажа, че този човек го познавам….донякъде, защото никой, дори ти самия не се познаваш напълно. Защото цял живот Съдбата те предизвиква да се развиваш и преоткриваш.

Били беше СПОКОЕН УМ само на повърхността. Отдолу всичко вреше и кипеше, добре скрито от нежелание да „товари хората с грижите си“.

Когато чух това и казах: „Били, това е смисъла на приятелството! Да споделяш! Да бъдеш себе си! Днес ще ти е ОК деня и ще споделиш радостта си. Утре ще е кофти и пак ще го споделиш. И обратното.“

Били мечтаеше да е успял човек, обаче не просто успял, ами да е на върха! Ако да си мозъчен хирург, търсен в цял свят е върха в лекарската професия, тя искаше да е този хирург! Когато ми го каза се смяхме много…защото и аз си имам моите лудости.

Аз:“Мегаломанка“!

Били:“Паникьорка“!

Били мечтаеше да е известна, търсена, уважавана, обичана, успяла…

Казах и, че тя вече е постигнала всичко това. Незная, дали ми повярва…дали си повярва. Надявам се…

Незная дали осъзнаваше колко много дава на хората около себе си. Как промени живота на всеки, до когото се докосна и то към хубаво. Обогатяваше и като един кукловод наместваше, събираше хората, поставяше ги в определена ситуация, за да ги свърже, предполагам видяла, че имат общи интереси, пресечни точки, виждайки възможности. Все пак, момичето беше професионалист, признат и търсен в цял свят.

И беше добра! Много добра!

8 годишната Били беше все още там, в нея. Както вероятно и 8 годишната Катя е все още някъде в мен.

За 38 години, Били постигна толкова много. Бих казала всичко, но тя не би се съгласила с мен. Ни най-малко!

И все пак Били, ти имаше всичко – беше добър човек, имаше прекрасно детенце и съпруг, семейство, близки, дом, приятели, успешна кариера, множество разнородни проекти, чрез които осъществяваше мечтите си, пътешествия, обич, толкова много обич и уважение….

Липсваш на толкова много хора….толкова много. Ужасно липсваш!

Защото ти, мило красиво момиче, успя! 

Ти си известна. Ти си популярна. Ти си търсена. Ти си обичана.

Защото ти си Биляна Георгиева. 

И ми липсваш!

Обичам те!

(Visited 176 times, 1 visits today)
Сподели на...