След дълго канене, предния уикенд най-после осъществихме разходка с лодка.

Мястото е язовир Цонево. Докато чакам капитаните Голди и Бодаков да свалят лодката от покрива на колата и да я пуснат на вода, аз се оглеждам, попивам невероятната гледка, щракам снимки – на гледката, на себе си, на капитаните и на водата. Леле, какъв цвят и текстура – като синьо-зелено желе.  Невероятно!

Мислех това ми преживяване да опиша във Видяно~Преживяно, но мястото е толкова прекрасно и близо до Варна, че реших това да е и предложението ни този месец за уикенд-забежка!

И така, да се върна на изумителната вода – гледам я, дивя се и мъъъъъничко ме хваща страх, защото язовирът е огромен, а аз не мога да плувам. Разбира се, както ще забележите на снимките, аз съм се барнала с прекрасна неоново-оранжева спасителна жилетка, добре закопчана, осигурена и инструктирана как да я използвам при нужда! Не се заблуждавайте, аз съм много способна личност, включително да се озова във водата по невероятен начин!

Обаче, влизайки в лодката и потегляйки, мимолетния страх изчезва, изместен от нетърпението, голямото желание да плицикам крачета в хладната вода, да гледам и снинам. Времето е страхотно, топличко, но не жега, слънчево, но с пухкави облачета. Компанията също е супер. Заемаме балансиращи позиции и потегляме. И споменавайки баланс, оказа се, че не мога да си топкам ръката, защото съм разваляла въпросния баланс, но пък крачетата са ок! Даже е по-приятния вариант на потапяне и разхлаждане.

Около нас лодките не са много, но ги има, излезли на разходка като нас или на риболов. Язовирът е чудесна дестинация за всякакви водни занимания. 

Пейзажът е разнообразен, не ми скучаят очите, интересни птици прелитат над нас и кацат по стърчащи изсъхнали стъбла от водата. Има и лебеди, и патици…Малки стада от телета и овце лениво похапват тревичка край брега. Виждам закотвен стар катамаран в едно мини заливче, който е приспособен в риболовен и/или парти пристън за мъжки разпускания, както разбирам. 

Нашата цел е „Замъкът“, който по-скоро ми прилича на кулата на Рапунцел. Някой си е избрал тази „драматична“ скала, за да си построи замък и тематични пристройки, но после го е изоставил незнайно защо?! Или пък знайно, но не и за мен. Обещавам, когато науча историята му, да ви я споделя. 

Замъкът е интересна гледка, особено, когато го обиколиш откъм водата. Честно казано, ако се абстрахираме от PVC дограмата, която  е налична тук-там, постройката има автентичен вид и се е сляла с релефа и флората по един много естествен начин….заприлича ми на останките от замъци по стръмните морски склонове и скали, примерно в Корнуел. (Незная от къде ми хрумна, не съм ходила там, но филмчетата за разни романтични английски истории с немски произход показват подобни кадри….в Корнуел, примерно!)

С две думи – гледката си заслужава, красиво е и препоръчвам да си организирате разходка с лодка до там!

Ние направихме обратен завой и този път се движихме по-близо до зеления десен бряг – левият, в обратна посока е по-скалист и пустинен. Не е интересен за гледане и снимане.

Срещайки една лодка с екип рибари – татко и детенце, капитан Голди реши да ги попита дали кълве и в този момент една сладка кучешка главица изникна любопитно над борда на лодката за всеобщ смях. Така че, ако имате куче, което не го е страх от рева на мотора и водата, скачайте с него в лодката! Моите не са подходяща компания – страх ги е от вода, едната и от всичко друго, което значи, че ще е перманентно вградена в ръцете ми, а другата е твърде любопитна и…може да се озове като нищо във водата. Което не е ок, когато стопанката ти плува стил “ютия”.

Хубавите облачета докараха ветрец, а ветрецът – вълнички, които въпреки скромната си височинка, ако не беше професионалното управление на капитан Бодаков, щяха да си ни окъпят целите. Но пък това предопредели края на неделната ни разходка с лодка.

Язовирът е много голям и предлага и други забележителности, дестинации и забавления, като “Чудните водопади” – следващата ни цел, която се намира в противоположната посока на “Замъкът” и предлага опция за пикник. Всъщност, опции за пикник има много, но поради пониженото ниво на язовира, достъпа е ограничен. 

Преживяването толкова ми хареса, толкова ми беше приятно, че с нежелание излязох от лодката и с нетърпение чакам следващата разходка!

Малко информация в стил WEEKEND:

Язовир Цонево е добре познат, лесно откриваем и достъпен за коли. Пътят, от където и да идвате е много добър. Има места за отдих и почивка, ресторант и комплекс точно на брега. Не мисля, че ще се затрудните с намиране на ”парко място”. Не видях да се дават лодки под наем на място, така че, трябва да си дойдете с такава. Има си черно пътче, по което стигате до самия бряг и пускането на лодка е лесно. Но ако нямате такава, може просто да се разходите, да половите риба от брега и да се полюбувате на гледката.

От Варна е на около час път с кола.

Подходяща дестинация за семейства, двойки, приятели. Ако не можете да плувате или сте с деца, вземете си спасителни жилетки, носенето им в горещ летен ден не е неприятно. Ветрецът от движението и водните пръски приятно разхлаждат.

Носете си питейна вода, малко храна, шапка, слънцезащитен продукт и гориво за лодката. 

Скачайте на борда и приятно пътуване!

(Visited 18 times, 1 visits today)
Сподели на...