Помните ли приказката на братя Грим за Хензел и Гретел? За къщичката от бонбони и приветливата домакиня – зла вещица?
Съвременния вариант за мен е някоя от “перфектните домакини” от “Отчаяни съпруги”.
Но, спокойно! Никоя “мила” женица не ме е опекла…щом ви пиша тези редове.
Обаче, днес, докато си пиех кафенцето с домашна баклавичка в Шекерджийницата в Боженци, гледах разкошните мушката, засадени в грънци, слънцето ме препичаше, а тишаната и покоят ме обгръщаха, се замислих, че се чувствам като в захарната къщичката от Хензел и Гретел.
Защо?
Ами защото ни посрещна много мила и хрисима възрастна дама, която за закуска ни нагости с домашна баничка и кисело мляко, която ни говореше сладко и омайно, като бялото сладко в чашата на мъжа ми и която ми показа витрина….ами пълна с какви ли не сладки изкушения.
Обаче не какви да е, ами приготвени по стари рецепти, характерни за този район и обикновено може да те нагости с такива само баба ти.
Е,имаше и цветни близалки….но според мен,те бяха за малките деца, които нямат спомен за бяло сладко и петмез от йовково, вазово и елин пелиново старо време. За големите деца – тоест за нас – са тези изкушения от витрината.
Та, стоя си аз на припек, възрастната дама налива тертеплийски кафе, приготвено на пясък на съпруга ми и аз си мисля: “Значи, ето, така са се чувствали Хензел и Гретел – омаяни, омагьосани, приластени от медения гласец на милата домакиня, която те кани и утре, с обещание за други специалитети – сладки и вкусни. Надявам се, да не ни изпече!”
И друго си мисля: “Дано и утре има домашна баничка с млекце за закуска сред мушката, котета, тишина и ромона на рекичката на мегдана.”
Тръгваме и от “страшната” приказка на братя Грим, попадам в йовковите разкази от старо време – с каменни улици и покриви, с ниски оградки и зелени полянки, с тесни сукаци и дебели орехови сенки….но това е друга тема на вдъхновение….може би.
Оставете коментар