При Петя ме заведе наша обща приятелка (Мартина). Когато прекрачих прага на това кокетно, цветно и уютно място, знаех, че ще искам да се връщам отново и че искам да заведа и дъщеря ми там. Оттогава Ивая е била на няколко четения на детски книжки в събота, Иво ми подари оттам книга за Хеви метъл културата – аналитичнопсихологически поглед, бях на лекция за живота на К.Г.Юнг и нестинарските обреди през погледа на неговите теории. Последната ни среща с Петя беше вчера в моя понеделник-ден за почивка и срещи, за да ми разкаже за мястото, какво я е вдъхновило да го създаде и накъде й се иска то да се развие.

Но преди да разкажа за Петя и книжарницата, лирично отклонение. Много ме впечатли адресът. И понеже забравих да питам затова, ето моята трактовка:

На ул.Бдин 1 ¾ във Варна има необикновена книжарница. Адресът я прави специална или тя се е появила, за да го има адресът, аз поне не знам.

Едната ми теория е, че през деня изчезва ¼ от Бдин 2, и там необезпокоявани думите бъркат магични отвари и плетат нишки на бъдещето, а вечер, докато всичко си е „нормално“, се появяват нови книжки сякаш от нищото, с автори, за който никой не е чувал и идеи, които веднъж вмъкнали се в главата ти, преобръщат всяко прашасало кътче, отварят прозорците и пускат светлина.

Или пък вечер след като затвори, пространството се свива, за да остане само Бдин 1, а ¾ отиват в едно друго измерение, където дракони се срещат с Пипи Дългото Чорапче, Бай Ганьо пие чай с Лудия Шапкар и Хари Потър учи български от Ян Бибиян. Героите обичат тези часове, но обичат и деня, когато срещат децата – малки или поотраснали.

Разкажи ни как се роди Pi Books

Идеята се появи една нощ за около 2 минути, нахвърлях си нещата и до този момент повечето неща са отметнати, но имам и доста да довършвам. Правя го сама като има и много хора, които ме подкрепят.

Това е моята реакция и отговор на образованието ми, което така и не успях да реализирам. Завърших социална педагогика, специализирах социална психология. Специалността ми е социална работа с деца и юноши. Превенцията е разковничето в тази сфера– с много работа, изкуство, култура, говорене, включване на децата във всякакви инициативи – от засаждане на дърво, четене на книга, до срещи, в които да виждат съпричастност, да приемат различните, да се учат как да реагират в трудни ситуации.

Има ни от 6-7 месеца. Откриването беше на 13 октомври. Идват деца от занимални – рисуване, четене, говорим за книги, илюстрации, всичко, което ги вълнува, играят. Организирам безплатно съботно четене за деца от 16:30 (сега лятото мисля да е от 17, за да могат после да отидат на лятното представление на кукления театър от 18:00). Има и ателиета по рисуване, езици и пеене, някои са и за възрастни. Чувствам се добре с деца и те също, когато са тук – това е най-дорбата оценка за мен.

Всеки месец гостува различен художник – свързан с книги, илюстрации, но не е задължително да е от тази сфера.

Тук има и библиотека, клиентите ми носят книги, които оставят и могат да се заемат. Четящите деца са много щедри деца.

Оформя се център, където се случват интересни неща за деца и възрастни. Според мен е важно да има къде да отидеш, да се чувстваш добре с приятни хора – съмишленици. Това е социалната роля на това място.

Как избираш книгите, които са в Pi Books?

Работя с повечето издателства за детска литература. Искам да поздравя две издателства: издателство на Горната земя работи само български автори и илюстратори и то много добри и издателство Фют, което има много добра политика за не-правене на отстъпки по панаири и сайтове, което помага на малки книжарници като моята.

Книгата не е просто търговска стока. Ролята на книжарите е да споделят мнение, да те насочат, да дадат информация за видовете илюстрации и преводи, да разкажат и нещо друго за тази книга.

За книжките с любов – разговор-поток

Книжките обичат да бъдат четени, да обикалят, да пътуват от човек на човек и да не спират да вълнуват.

В много училища библиотеките са в коридорите, децата излизат от стаите и вземат книга – това трябва да се случи, това е възпитание на култура.

Мисията ми е децата да се научат да търсят различното и новото, но след като добре усвоят класиката / основните неща. Нужна е основа, за да могат да нарушават правилата след това, когато станат самостоятелни зрели личности и се самоутвърждават. В живота ние постоянно изследваме кое е нашата приказка, нашата история, нашият автор. Всеки трябва сам да открие собствената формула за бягство от реалността, за да се справим с нея, ние сме просто хора, на които им се струпват всякакви неща – и книгите са една възможност за подобно бягство.

До 9-10 години децата трябва да четат всякакви народни приказки от цял свят, митологии, символика. Децата много добре си дават сметка кое е приказка, измислица; имат нужда да чуват всякакви неща – за действителността под формата на приказка: за страшно, зловещо, любов, истина и че доброто побеждава. Не могат нещата да се случват като по план, има наслагване; нека да не ги щадим толкова, да им даваме възможност да грешат, да са сами, да са смели.

Фолклорът е изкристализиралата мъдрост на човечеството, от която всеки трябва да усвои полезното, за да го приложи в живота си, да си формира ценностната система.

Сподели на...