За Нощта на музеите и галериите през м.май имахме план за посещение на много обекти, затова през деня отидохме в най-далечния от списъка – Музея на стъклото в Белослав. Тъй като Ивая не се беше возила на влак, решихме да добавим още един щрих забавление и да пристигнем дотам с влак, а после да продължим с кола, която щеше да ни чака на гарата. Пътуването с пътнически влак не е за всеки според мен – чисто е, безумно евтино (май към левче за възрастен), дори се оказа, че има контакти в купето, но беше доста жега, препълнени седящи места, тъй като има доста пътуващи и малко места, спира на всеки 3 минути, в съседното купе свиреше акордеон и пееха, някакси е народно и задушевно, но както се казва „за всеки влак си има пътници“. Та влакът е ок според мен, все пак пътуването е към 10-15 минути и има интересна гледка към езерото, кранове и плавателни съдове. Гарата в Белослав обаче е пълна скръб, съжалявам, че нямам снимка оттам или напротив – по-добре. Повечето гари, които съм виждала по пътя Варна-София може да са обезлюдени, но са поддържани, а тази е някак изоставена и тъжна. Иво ни взима с колата и се отправяме към ферибота.

Да, до музея има ферибот. На такова нещо сме се возили само в Гърция и аз лично много се зарадвах, че ще изживеем и тази атракция. Историята на ферибота е интересна, макар и малко тъжна. Пускат го след като пропада (заедно с коли и хора) моста, който е свързвал двете части на Белослав по време на техен събор. Тъй като пътуването е кратко – 5 минути сигурно, а музеят е близо до спирката, оставихме колата на брега и се возихме пеша.

И така, стигаме до завода. В този ден, тъй като входът е безплатен, имаше много хора, но не толкова, че да е неприятна тълпа, а достатъчно, за да има усещане за Живот и Движение. Има си екскурзовод, демонстрация на леене на стъкло и оцветяване на готови елементи. Научаваме, че целият завод се захранва със слънчева енергия и че правят арматура от стъкло, с продажбите на която спонсорират реставрирането на българска подводница.

Определено има красиви неща, които човек може да разгледа, дори и вече-отказал-се-да-колекционира-статуйки човек като мен. Имаше съвременно изкуство от стъкло – меч, арфа и други, които на мен ми бяха доста интересни.

Някакси мило и забавно ми стана да намеря „усмивки от старите ленти“ – рекламни материали с името на завода от преди, така, както го знаеха родителите ми – Белопал, както и впечатления от книгата за посетители от 1971г:

 

Музеят определено е интересен и разнообразен, а и в комплект с ферибота – не е за изпускане!

Влакът е за най-приключенски настроените, но със сигурност ви трябва и кола за придвижване между двете дестинации.

(Visited 15 times, 1 visits today)
Сподели на...