Петък е. Взели сме децата по-рано от градина и се възползваме от възможността, че ще ходим на плаж на Св.Константин и Елена, за да разгледаме Къщата на пеперудите. Знаем за нея от фейсбук от миналата есен, виждала съм чудни снимки на възрастни и деца с накацали по тях пеперуди и ме гложди желание и по мен да се разходят тънички насекомови (или насекомски, как ли се казва точно 🙂 крачета. През зимата беше затворено и не успяхме да я посетим, но ето ни вече на място. Стига се много лесно, след входа на комплекса и полицейския пост се завива надясно, места за паркиране наоколо също има в изобилие. Не знам защо очаквах да е в самостоятелна сграда с прозрачен заоблен покрив и малко се изненадах, че е в приземно помещение на жилищна сграда – сигурно от името „къща“.

Влизаме и децата веднага се залепват за витрините със сувенири – гривнички, колиета и по-екзотични експонати като скелет на змия (а аз съм на тема дракони от няколко седмици и веднага се заглеждам) и прилеп.

Посреща ни собственикът и с търпение и обиграност започва да ни разказва и въвежда в света на пеперудите. Научаваме, че има 2 основни типа – не както аз предположих за целите на забавлението „малки и големи“, а „дневни и нощни“; виждаме снимки на най-голямата пеперуда в света, най-бързата и най-малката. Но няма да ви разкривам всичко, за да е интересно да посетите и да чуете разказа 🙂

И после влизаме в Помещението с Пеперудите, Рибите, Костенурките и Пашкулите. Много са. Цветни са. Децата се кефят най-много на възможността да вземеш един плод и покрай него да те накацат една или повече пеперуди. Собственикът ни разказва за имената им, как ядат, къде спят, къде и как се раждат, колко живят (доста кратко, няколко седмици).

Оказва се, че има и друга стая с още интересни обитатели. Тук е едно от любимите ми животни – хамелеон, има и мадагаскарски хлебарки (съскат като са изнервени и не е смешно, защото са огромни). Изпитах в чист вид една от базисните емоции – отвращение. Едно такова вродено ни, безпричинно, което изпълва цялото ти същество – и то към една много симпатична стоножка. Но тези крачета, усещането върху кожата ти е като много четчици, които се движат в различни посоки едновременно, не е неприятно, но е отвращаващо и през цялото време си повтарях, че го правя заради опита, за да преодолея себе си и да си докажа, че мога. Е, можах, но няма да повторя.

Разбираме, че в България има отровно насекомо тип стоножка, което се крие по къщите и насечени дървета – няма да ви убие, но ще причини обрив и възпаление. Много е бързо, не успявам да го снимам добре, с жълти крака е и бих искала това да е последният път, в който се виждаме. Спомеха ли вече за отвращението като основна човешка емоция?

Контакт със стоножки и отровни многокраки (тропически) артроподи МКБ X24 - изображение

Има различни по цветове и големини пашкули. Може и да си купиш за вкъщи и да си излюпиш пеперуда, както направиха в детската градина на Ивая. За децата е изключително интересно как се случва целият процес, а и естественият край на насекомото им помага да свикнат с жизнените цикли в природата. Можете да си купите и сетове с етапите на развитие на жаба и молец.

На всички ни хареса и искаме да посетим пеперудите отново. Може би следващият път като сме там да има и жива от най-големите пеперуди в света?

И да не забравя да спомена какво ми сподели собственикът в отговор на любимия ми въпрос: „Какво ви провокира да направите това място?“.

Направих го за двете ми дъщери, които много обичат пеперуди. Тук нямаше такова място и го направих. На децата много им харесва.

Накрая едно наблюдение, за което ми е интересно какво мислите. Това е поредният бизнес с животни след развъдниците и изложби за котки, които виждам да се движи от рускоговорящи хора. Интересно ми е дали те имат уклон към подобни бизнес начинания, виждали са ги навън и ги правят и тук или е просто съвпадение?

 

Сподели на...