Пътуваме към курорта Албена с колата. Аз както обикновено сменям радиостанциите, докато си харесам нещо. Чувам интересно парче и след малко го усилвам, защото ми се струва, че пеят на странен език. Да, правилно съм чула. Руски. Нещо като рап на руски. Или по-скоро като тежко, мазно нареждане на руски. И едновременно ме нападат няколко мисли:

„Рап на руски, такова нещо по радио не съм чувала отдавна“

„Абе, какво беше Панамера?“

„Този бийт е много зарибяващ, харесва ми“

„Странно е да слушаш текст, който звучи като гангста изпълнение на меко звучащ език като руски“

„Гениално е, докато при нас печелят пари от реклама на цигари и сладолед в текстовете си, в Русия явно стрелят нависоко“

„Гласовете ми харесват, както и ориенталския семпъл“

„Това ми звучи като летния хит на 2019та“.

След като оставям Иво и Ивая на плажа в комплекса, по пътя към колата си пускам да видя кои са авторите на това парче и да гледам клипа. Научавам, че песента е Чёрная пантера на Nebezao, платинена в Русия, че е голям хит и у нас, че групата съчетава поп и хаус и че са от Курск.

Клипът не ме грабва, изглежда евтин и без особени ефекти на фона на нашите поп-фолк и Криско-like изпълнения. Дори мацките от клуба са прекалено облечени. Групата щеше да изглежда много по-добре в дрехи стил спортно-елегантен или bad-ass, отколкото като клонинги с тези папийонки. Има малко чаши с вино и уиски, за такъв хит бих предложила мазни тела, по които се стичат пенливо шампанско на фона на пяна върху миещи се коли.

Ето това е далеч по-добре и отговаря на стила на музиката:

Оказва се, че Панамера е марка Порше. В клипа на друго тяхно парче пак използват скъпи коли (Smash), някакси им е стил. Ако Порше им плащат като на инфлуенсъри, respect. Текстът няма да го обсъждам, руският ми е на ниво да хващам някои неща, но не и да ми разваля кефа от парчето. Нямам високи очаквания към нещо със заглавие „Черна пантера“.

Вечерта с Иво сме на опера. Той отдавна иска да гледа „Княз Игор“, купил е билет за премиерата на варненска сцена в летния театър. Аз не съм най-големият фен на оперното изкуство и си признавам, че тази опера ми е позната по-скоро от кавъра на Warren G от тийнейджърските ми години.

И се оказва (в духа на хумора), че една от сцените в операта съвпада с текста на песента: Кончак се опитва да убеди Княз Игор, че ако го пусне от плен, той няма да го напада оттук нататък – или както казва Warren G “I don’t fuck with you nigga , So don’t fuck with me”. Много ме впечатли фактът, че Бородин не е бил единствено музикант и композитор, а дори по-скоро това му е било хоби покрай професията му на медик и професор по химия.

(снимки – личен архив и сайта на Би Нюз)

За мен костюмите, музиката и танците бяха празник. Като лаик, бих казала, че варненската опера, балет, хор и музиканти са добри, което може да си е подценяване, казвам отново, че нямам претенции за солидност на мнението. Можете да се насладите оттук, благодарение на един човек, който явно често ходи по културни събития, записва и после споделя в мрежата. И тъй като уважавам труда на артистите, надявам се това видео да ви вдъхнови да ги гледате наживо.

Докато търсех видеа за операта и за Warren G, намерих този вариант на една руска изпълнителка, който много ми допада като аранжимент, глас и видео (което ми напомня на Игра на тронове).

 

Малко разходка из стилове и епохи, която на мен ми се случи в един ден.

 

 

 

(Visited 92 times, 1 visits today)
Сподели на...