Познавам Петър от времето, когато работех във Варна преди около 7 години. Бяхме колеги, но в различни отдели и почти не се срещахме.

След като вече не бяхме част от една и съща компания запазихме контакта във фейсбук. Така научих, че Петър гледа портокали, които дават плод във Варна, и че пише разкази.

Един ден се заговорихме на стената ми във фейсбук за това има ли Истина с главна буква – нещо, което е валидно отвъд субективните интерпретации. Петър каза, че има и го поканих на кафе, за да ми сподели.

И така се озовахме в кафе на центъра в разговор за света, Истината, хората и Варна.

Кой си ти?

Един обикновен човек, който обича да се наслаждава на живота.

С какво се занимаваш?

Адвокат съм в сферата на защита на пострадали при ПТП и наказателни дела.

Непрофесионално имам градина, за която се грижа, и обичам да пиша. Имам много идеи за писане, но за съжаление не ми остава време покрай работата и другите занимания. Последно писах декември 2017та.

Първият си разказ („Коледа“) написах през 2010; изведнъж ми дойде музата, седнах и го написах. След това няколко години нищо не бях писал, после отново започнах. Пиша всяка Коледа, на 22ри декември. „Вълча правда“ е писан през лятото, той не е от този цикъл.

„-Къде ме водиш, Михаиле, в Ада нали? попита Янко

-Ей човече, защо в Ада? Нима там искаше да идеш. Янко, Бог е отредил човек сам да избира своя път и да решава добър ли да е или зъл. Да служи на светлината или да се кланя на мрака. И знай, че така както всеки избира сам пътя си, то той може и да го променя и да се връща назад, за което да получава своята награда. Бог обича чадата си Янко, и често им показва кой е правия път, желаейки да се върнат в него, малцина обаче го виждат, а ти го видя Янко…“

от Правият път, 2013

Какво те вдъхновява?

Това, за което пиша, е старото време, обичаи, вярвания. Като малък всяка лятна и зимна вакация бях при баба и дядо на село, горе в Еленския Балкан, последните села най-високо. Там направо си в гората – три къщи тук, три къщи там, разпръснати махали. Вдъхновен съм от истории, които там са ми разказвали.

В момента там има много малко хора, но всички поверия, които ги има, са живи. В нашето село, колкото малко и на високо да е, все още има хора и деца, които учат с автобус в Елена. Там през Руско-турската война е минавал фронта и всички къщи са били изгорени. Сега макар, че са на 100 години, архитектурата няма общо с Възрожденската.

Какво е Варна за теб?

Родният ми град, който изключително много харесвам, обичам, и съм решил да живея тук, макар, че съм живял и в чужбина. Когато бях 20-годишен. живях една година в Белгия, но реших да се върна; мисля, че тук ми е мястото. Не мога без морето, слънцето и самия град Варна, където е целият ми живот.

Кои са любимите ти места във Варна?

Плажът и крайбрежната алея. Изключително съм привързан към водата.

Ходя на плажовете на юг от града – Паша дере, Галата (на южния с многото стълби, който е по-хубав; или на този под фара със заведението и кея, който гледа към града, далеч от самия квартал), Ракитника.

Във Варна не ходя на градския плаж заради мръсната вода, а в Аспарухово сега има много хора (хубавото на този плаж е, че е  плитък, което е добре за деца).

Как се развива градът през последните няколко години според теб?

Макар че има доста затрудения от ремонтите, смятам, че се развива в добра насока, тъй като преди беше в абсолютен застой. Това, което не ми харесва, е, че започват всичко наведнъж. Трябва малко по-постепенно. По този начин се затруднява животът, но градът се развива.

Инфраструктурата е доста по-развита от преди 5 години например. Откъм икономика няма голямо подобрение, би следвало икономиката да се развие след инфраструктурата, тъй като без нея никой няма да инвестира в града.

Каква е твоята мечта за Варна?

Варна преди 15 години беше доста по-оживена от сега, имаше повече хора и кипеше по-голям нощен живот (може би и защото аз съм бил млад), но изглеждаше доста по-различно. Все пак сега е по-добре от преди 5 или 6 години. По-скоро нямам мечта.

Ако „Варна“ беше чувство, какво според теб щеше да значи I feel varna today?

Радост.

Къде могат да те намерят хората?

pbonchev82@gmail.com

разказите на Петър може да намерите във фейсбук – Разказите на Петър Бончев

(Visited 112 times, 1 visits today)
Сподели на...